С риск да прозвучи доста философски – от много до нищо. Как е възможно ли? Ето как.

         1. Много.

    Само ако фирмата е от обръчите от фирми на съответните управляващи партии и/или е вносител на една или няколко марки климатична техника, единствен за България. Това и дава монополно положение да определя цените на климатичната техника както намери за добре, без конкуренция, с коята да трябва да се съобразява. Всички до една фирми вносители на климатици в България се възползват от монополното си положение за съответните марки и са надули цените доста над средните за същите марки и модели климатични системи в другите държави от ЕС. Монополно положение им дава и фактът, че са единствените в страната, от които може да се закупи техника с гаранция за съответната държава. Всеки клиент, който пътува, да кажем, на екскурзия в Гърция, може да си купи климатик с 100 – 300 лв. по-евтино, отколкото ако го закупи от България. (Всъщност цените на всички климатици, продавани в България са с поне 100 – 300 лева (50 – 150 евро) по-високи  от другите държави от ЕС.) Единственият проблем, който ще има, е, че гаранцията на съответният уред ще важи само на територията на Гърция, и то ако е инсталиран от оторизирана от гръцкия вносител гръцка монтажна фирма. С тази допълнителна печалба от продажбата, фирмите вносители и присъщите им дъщерни монтажни фирми могат да предлагат „промоции“ от сорта на „климатик с безплатен монтаж“, които обаче са само търговски трик, защото цената на монтаж е калкулирана /включена/ в цената на уреда. Просто няма как да е безплатен. Монтажът на климатична техника е трудоемка специализирана дейност, за която са необходими квалифицирани специалисти, скъпи специализирани инструменти, материали и консумативи. Всичко това става причина за странно поведение на потребителите на климатични услуги, като например някой, който е живял в Испания, когато се връща в България да донесе със себе си и климатика (HAIER), който е ползвал там. (Става въпрос за истински случай, не за шега!!!)

       2. Малко до нищо.

    Важи за всички останали компании на пазара на климатична техника и климатични услуги. (Такива, които не са вносители и/или не са от обръчите от фирми около управляващите партии.) Единствената печалба, която могат да реализират е от продажба на климатични системи, и то само ако ползват добри отстъпки и не се занимават с монтаж на климатиците, които продават. Защо само ако не монтират? Защото ако монтират продаваните от тях уреди ще трябва да ползват цялата печалба от продажбите за да покриват загубите от монтаж на цени, конкурентни на цените, диктувани от вносителите. Те от своя страна ползват средствата от допълнителната печалба от 100 – 300 лева от продажбата на климатик за да дотират монтажната дейност на своите монтажни фирми и да могат да предлагат цени за монтаж на климатична техника много под реалната им себестойност, като по този начин оказват натиск върху останалите участници на пазара на климатични услуги и подтискат развитието на потенциални конкурентни компании. А както е известно, потребителите се ръководят предимно от цената и, разбира се не се интересуват (не са и длъжни) как е калкулирана или дотирана със средства от друга дейност.

      Зависи от цената на услугата. Предвид разходите на компаниите свързани с монтажа на климатична техника, минималната реална себестойност на монтаж на една климатична инсталация е приблизително 360 – 400 лева. Поради причината, че средната пазарна цена на която повечето фирми предлагат тази услуга в България е около 150-250 лева – тоест, от 2 до 2,5 пъти по-ниска от реалната и себестойност, няма начин частна компания (или физическо лице, без значение), която се занимава само с монтаж да реализира печалба.

                   Защо цената на монтаж е по-ниска от себестойността на услугата? Как е възможно?

      Известно е, че предлагането на стоки и услуги на дъмпингови цени от големи компании навсякъде по света се използва най-вече с цел изтощаване и отстраняване /или поглъщане/ на други компании от пазара, освобождаване на пазарна ниша от потенциални конкуренти, подтискане появата и развитието на същите и установяване на монопол. Или пък при наличие на други големи играчи на пазара – установяване на картелно споразумение с тях. Това е и абсолютно незаконно според съществуващото в цивилизованите държави антимонополно и антикартелно законодателство, но у нас, както се оказва напоследък, монополите и картелите процъфтяват. Според някои слухове това вероятно се е случило и в България преди известно време, и макар да няма конкретни факти по въпроса, цените за монтаж на климатична техника под реалната себестойност и пазарни абсурди като „климатик с безплатен монтаж“ могат да се тълкуват като косвени признаци за това. Съществува предположение, че на среща на всички собственици на фирми – вносители на климатична техника в България е било договорено цените на климатиците да бъдат повишени допълнително с около 20%, цените за монтаж да бъдат поддържани ниски – под себестойността на услугата, като със средствата от допълнителното повишение на продажната цена се дотира монтажната дейност. Това, разбира се, могат да правят само компании, които имат достатъчно голяма печалба от продажбите на климатични инсталации – т.е. само фирмите вносители. Всички останали участници на пазара на климатични услуги, които нямат това предимство, не могат да бъдат реална конкуренция на фирмите вносители, а това вероятно е била и целта на предполагаемото картелно споразумение.

     Какво е необходимо за да бъде печеливша една фирма за климатици в България, която не е вносител?

      Добър мениджмънт? Уви, само това е крайно недостатъчно. Не и в България. Високо качество на продуктите и услугите и конкурентни цени? Няма как! Дори и най-добрият мениджмънт е безсилен, когато на пазара властват монополи и картелни споразумения между големите компании, както вероятно и между вносителите на климатична техника. Това е и причината, поради която през последните години много чуждестранни компании с перфектни мениджърски екипи и дългогодишен опит закриват дейността си в България и я изнасят в други държави от ЕС. Освен ако не се договорят с управляващите да им осигурят монополно положение в някой сектор на икономиката.