За разлика от някои електроуреди, като телевизори, печки, перални машини, хладилници и др., които след закупуване от магазина можем да включим в електрическата мрежа и да ползваме без да е необходимо при експлоатацията им да се полагат специални грижи или техническо обслужване от специалист, климатичните системи, за да функционират нормално и да не се повреждат, се нуждаят от преглед и профилактика през известни периоди от време. Необходимостта от периодично извършване на профилактика на климатичните инсталации е обусловено от принципа на работа на тези устройства.

     Едно от важните неща, които трябва да се проверява и контролира при всички типове климатици без изключение е количеството на техния хладилен агент (фреон). Неговото количество трябва да бъде толкова, колкото е предписано от производителя, с допустими минимални отклонения от -5% до +5%. То е и най-важният фактор за продължителността на експлоатационния период (живота) на един климатик. При добре монтиран климатик „сплит система“ тръбната система е плътна и „фреона“ е херметично затворен, няма почти никакви загуби на хладилен агент – т.е. загубите са толкова пренебрежимо малки, че може да не се наложи дозареждане до 10 г. след монтажа. Големи загуби на хладилен агент са нормални единствено за автомобилните климатични инсталации.

     Друго важно условие за работата на климатика е почистването на въздушните филтри и топлообменници (ако е необходимо). Затова е необходим периодичен преглед от специалист, за да прецени има ли замърсяване и каква е неговата степен.

      През вътрешното и външното тяло на климатика преминава огромно количество въздух, който носи със себе си голямо количество замърсители от различен характер и произход – механични (твърди частици – прах), химични (изпарения от химчески активни и агресивни съединения) и биологични (бактерии). Натрупване на прах по топлообменниците възпрепятства топлообмена като увеличава аеродинамичното им съпротивление и води до намаляване на дебита на въздуха преминаващ през тях. Като резултат се повишава консумацията на ток, а прегряването на компресора влошава трайно мазилните свойства на компресорното масло. Освен това прегряването често става причина за „изгаряне“ (фатална електрическа повреда) на компресора.

     Химичните замърсители засягат най-вече външните агрегати на климатичните уреди. Най-често това са химически активни съединения на отработените автомобилни газове в големите градове със интензивен трафик, киселинният дъжд и солите, носени от вятъра в крайморските населени места. Те са причина за силно окисляване и чувствително влошаване на топлообмена между тръбите и ламелите на топлообменниците. Наличието на вода и соли на мястото на контакт на алуминиевите ламели и медните тръби на топлообменника създава условия за електролиза и „стопяване“ на метала.

     Биологичните замърсители в сравнение с другите причиняват по-малки проблеми на климатичните системи. Бактериите могат да ускорят корозирането на някои части на топлообменника и да станат причина за неприятна миризма от вътрешното тяло през горещия сезон, когато влагата от въздуха се кондензира и поддържа продължително време влажен прахът, който се е утаил във водосъбирателя.

    При желание част от поддръжката на климатика може да бъде поета от страна на собственика или ползвателя. Това, което може да направи всеки, без да е специалист, е почистване на въздушните филтри и външно почистване на корпуса на вътрешното и външното тяло с вода и препарат, съобразен с предписанията на производителя на уреда. Оттук нататък, ако това не е достатъчно, ще трябва да се доверим на специалист. В случай на необходимост той може да разглоби или демонтира съответното тяло и да го почисти по начин, недостижим за неспециалист.