Отопление с климатик

Повишаването на цените на горивата и енергията в световен мащаб поставя все по-сериозно въпроса за използване на нови или възобновяеми източници на енергия с по-ниска себестойност.

Бързото развитие на технологиите в климатичната техника и микропроцесорното управление доведоха до постигане на висока ефективност и ниска енергоемкост на климатичните системи, което ги прави една много добра алтернатива на централното отопление от ТЕЦ и другите начини за отопление, и то не само в преходните сезони, а и през цялата зима. Основното предимство на отоплението с климатик е ниската себестойност на топлинната енергия, получена по този начин. Съвременните климатици имат висок коефициент на преобразуване на енергията (COP) при отопление – от 3 до 3,7 на обикновените модели и от 3,6 до 5,5 при инверторните модели. Изчисленията показват, че стойността на топлинната енергия, получена от климатик с COP 4 (един киловат консумирана мощност = 4 киловата топлинна мощност), е 4,9 стотинки за kW/h при дневна тарифа и 3,5 стотинки за kW/h при нощна тарифа( за сравнение при отопление с ТЕЦ 1 kW/h = 9,64 стотинки, а с природен газ 1 kW/h≈9 стотинки, но да не забравяме, че вероятно предстои сериозно поскъпване на това гориво). Това прави отоплението с климатик значително (понякога в пъти) по-евтино от използването на електрически радиатори, калорифери, централно отопление с ТЕЦ и природен газ. Най-подходящи за отопление през цялата зима са, разбира се, инверторните модели. Инверторната технология дава възможност климатикът да работи ефективно при по-ниски външни температури, като повишава оборотите на компресора и по този начин поддържа необходимата топлинна мощност и температурата в помещението. Тя позволява на инверторните модели да работят с много по-добри параметри в сравнение с конвенционалните климатични системи:

• – по-бързо достигане на зададената температура;
• – по-точно поддържане на зададената температура (± 0,5° C);
• – по-малък разход на електроенергия при същата мощност – до 30% по-малко от обикновените модели;
• – по-висок коефициент на преобразуването на енергията COP 3,6 до 5;
• – по-малко обледяване на външното тяло в режим отопление;
• – по-ниско ниво на шум и вибрации на външното тяло;
• – по-дълъг живот на климатика;
• – висока ефективност и мощност при по-ниски външни температури.

Конвенционалните климатични системи също не трябва да се подценяват като много добра и евтина алтернатива на другите начини за отопление. Някои производители имат модели специално конструирани така, че да могат да работят в режим отопление при външни температури до – 15 °C. Това, което трябва да знаем за тях е, че топлинната мощност при този тип климатици в голяма степен зависи от температурата на външния въздух. Например, ако по технически параметри на производителя при външна темепература +5°C топлинната мощност е 2,8 kW, то при -15°C тя ще е около 1,5 kW – т.е. с около 40% по-малко. Затова, ако искаме да се отопляваме с такъв климатик през цялата зима, трябва да обърнем по-голямо внимание на избора на мощност. Вероятно ще се наложи да бъде монтиран климатик с по-голяма мощност, за да поддържа комфортна темепература (+20°C) и при много ниски външни температури.