Проблеми на бизнеса с климатици в България

   Проблемите на бизнеса с климатични системи в България, най-общо казано, са класическите проблеми, които бизнесът има в страни като нашата с липсващо добро антимонополно и антикартелно законодателство и/или липсваща воля на институциите за прилагането им. Стремежът на бизнеса към монополи и картели е естествен, защото това е начин да си осигури липса на конкуренция, свръхпечалби и като цяло господстващо положение на пазара. За разлика от развитите европейски държави, в България монополите и картелите се радват на прекрасни условия за съществуване и развитие, благодарение на политиците, управляващи страната през последните двайсетина години. Както е известно те ограничават и подтискат малкия и среден бизнес и предлагат цени на стоките и услугите много по-високи отколкото ако калкулират реалната им себестойност и нормална за страна от ЕС печалба. Ето как изглеждат нещата при бизнеса с климатични системи в България. Поради световната и нашата си икономическа криза, монополите и картелите в Бг климатичният бизнес от няколко години насам не могат да реализират свръхпечалби и за това за момента са насочили усилията си в друга посока – диктуват условията и цените на пазара с цел да не позволят развитие и укрепване на други компании, които биха могли да ги конкурират успешно на пазара и да ги принудят да работят с нормални цени и печалби. Това, за съжаление, засега успяват да постигнат. Липсата на реална конкуренция е причина и за ниското качество на някои услуги, като например услугата „монтаж на климатик“, което много клиенти вече са усетили от собствен опит.

Най-големите и добре известни вериги магазини за битова техника са собственост на фирми-вносители и продават стоки, внесени от тях самите, поради което могат да предложат малко по-ниски цени на климатична техника и въпреки това да имат добра печалба, но това, което вероятно малцина знаят е, че към настоящия момент официално те нямат отношение към монтажа на продадените от тях климатици, защото той се изпълнява от други фирми – подизпълнители. Те (подизпълнителите) носят цялата отговорност за качеството на монтаж на монтираните от тях климатици, като не печелят нищо от продажбата, а само от монтажа. А дали изобщо имат печалба от монтажа на климатици при тези цени можете да прочетете по-долу.) Освен монтаж, те са задължени да осигурят и гаранционен и следгаранционен сервиз и при необходимост ремонт на продадените от съответния магазин климатици, които са монтирали. При гаранционен ремонт това ще рече, че при подмяна на дефектирала част на място или в сервиза на фирмата вносител (ако има собствен сервиз) всички разходи за труд и транспорт (демонтаж на повреденото тяло, транспорт до сервиза и после обратно до мястото за монтаж, и монтаж) са изцяло за сметка на фирмата подизпълнител, която е монтирала съответния климатик. Ако пък няма собствен сервиз, вносителят единствено има задължение да достави резервни части на монтажната фирма, а останалите разходи за посeщeние, диагностика, демонтаж, ремонт, монтаж, фреон и др. са за нейна сметка. Така в крайна сметка се получава, че при продажба печалбата на вносителя (магазина) е гарантирана и единственото му задължение е при нужда да доставя резервни части на фирмата подизпълнител и/или собственият сервиз, а загубите от монтаж на фирмите подизпълнители при цени на монтажа от, да речем 150 – 160 лв. тепърва ще се увеличават още повече с риск съвсем скоро да фалират. Единственото нещо, което би могло да ги спаси (но не винаги) от фалит, е да имат голям обем свои продажби на климатици и добри отстъпки.
По този начин някои фирми-вносители си осигуряват допълнителна печалба от продажба на резервни части понякога на цени много по-високи от общоприетите норми за търговия в ЕС, все пак би било чудно при нашето изостанало в това отношение антимонополно законодателство някой (ако не и всеки, който може) да не се възползва от това. В комбинация с факта, че до сега са продадени и продължават да се продават не особено надеждни марки конвенционални и инверторни климатици, като при поне 90% от тях гаранцията отпада още след първите 12 месеца поради незаявена от собствениците и неизвършена профилактика, печалбата от продажба на резервни части също не е за пренебрегване. Това е добре дошло за фирмата вносител, но не и за нейните клиенти които са закупили ненадеждна климатична техника, на която гаранционният срок е изтекъл. Собствениците или ползвателите на такива климатици често се оказват изправени пред дилемата дали си струва да ги ремонтират и поддържат, като освен, че трябва да платят за ремонта, трябва да станат и „абонат“ на скъпите и не особено надеждни оригинални резервни части, често без гаранция, като никой и нищо не може да гарантира, че след седмица, месец или година няма да се повреди същата или някоя друга скъпа част или агрегат, и да се окаже, че парите, които са дадени за покупка и ремонти на този климатик са колкото цената на японски инверторен климатик от висок клас. (Дали пък няма нещо вярно в приказката: „Евтиното винаги излиза по-скъпо“ – преценете сами.)
Не по-добро е положението за монтажните фирми от финансова гледна точка. Цените на стоките в нашата страна от години вече са достигнали нива като в други държави от европейския съюз, а е всеизвестно, че има много стоки, които са дори по-скъпи отколкото в Европа. Да вземем за пример Испания. Цените там са същите като у нас, а някои стоки са дори по-евтини. Но ако говорим конкретно за цената за монтаж на климатик – сплит система, то тя в Испания е между 200 евро (400 лв.) и 500 евро (1000 лв.). Всеки сам може да си направи извод могат ли да имат българските монтажни фирми печалба при цена за монтаж 140 – 160 лв. Както вероятно се досещате, единственият вариант да предложат толкова евтин монтаж е с дотиране на тази дейност с пари спечелени от търговия с климатици, схеми за бързо фалиране на определени фирми за монтаж на климатици с цел избягване на гаранционна отговорност, купуване на най-евтините и некачествени материали и консумативи, наемането на възможно най-нископлатените работници, които да са достатъчно закъсали за пари, за да се заемат с работата. (По начина, по който се извършва монтажа на климатици в България в момента, за работниците, които я работят това е непрестижна, напрегната, неприятна, тежка, непривлекателна и зле платена работа.) Няма да е много далеч от истината, ако кажем, че поради тези причини в някои фирми работят типажи, за които спокойно може да се каже, че са взети „от кол и въже“.

Нека вземем за пример такава фирма с два монтажни екила от по двама души, управител и секретарка. При средна цена на монтаж на климатик 140 – 160 лв. с ДДС и не малките разходи ( заплати – около 6500 лв./мес., осигуровки – около 1800 лв./мес., наем на помещения – офис и склад – около 2000 лв./мес., специализирани инструменти – над 10000 лв. първоначална инвестиция, служебни коли – над 50000 лв. (или на лизинг – 700-1000 лв. на месец), материали – около 6000 лв./мес. ,горива – около 600 лв./мес. , разходи за счетоводство – около 300-500 лв./мес. , закупуване на нови инструменти поради амортизация, реклама и др.) се оказва, че за да оцелее, фирмата задължително трябва да има и значителни собствени продажби на климатици, а нейните монтажни екипи трябва да монтират минимум по 3 климатика на ден на различни места в София въпреки натоварения трафик и задръстванията. Освен това трябва да се знае, че за инсталиране на един единствен климатик са необходими доста голям обем инструменти и материали, които при всеки отделен монтаж трябва да бъдат разтоварени от сервизния автомобил до обекта за монтаж и натоварени обратно по-късно при неговото завършване. Това е практически възможно само при 10-12 часов работен ден плюс много бърз, неестетичен и често некачествен /заради бързането/ монтаж. Това никак не е в интерес на клиентите, защото климатикът е електроуред, който обикновено се купува и монтира с идеята да работи поне няколко години (животът на един климатик, когато се поддържа и профилактира е средно между 12 и 15 години) и затова е много важно как е монтиран, включително и от естетична гледна точка. Например ако вашият климатик е монтиран неестетично (някое от телата стои накриво или тръбният път е монтиран грозно, както често може да се види по фасадите на сградите) е много вероятно това да ви дразни всеки път, когато го погледнете или видите други климатици, монтирани много по-грамотно и естетично. (Това се случва най-често когато е монтиран набързо от монтажниците на някоя подобна фирма през лятото, когато работата се увеличава рязко и за монтаж може да се чака от седмица до месец.) Добрата новина тук, е, че грозно монтираният климатик е по-скоро естетичен проблем и ако е монтиран правилно от техническа гледна точка и се поддържа и профилактира, може да работи добре и без проблеми през целия му експлоатационен период.
Не така стои въпросът обаче когато климатикът освен неестетично, е монтиран некадърно и технически неправилно. Практиката показва, че голяма част от неестетично (грозно) монтираните климатици са инсталирани некачествено и неграмотно и от техническа гледна точка. В този случай обаче вече има сериозен проблем, защото лошият и некачествен монтаж значително намалява живота на компресора на климатика (а съответно и експлоатационния ресурс на самия климатик.)
За да могат да предложат тези нереално ниски цени за монтаж на климатици, управителите на монтажните фирми се опитват всячески да наемат възможно най-нископлатеният (съответно и нискоквалифициран) персонал, който успеят да намерят. (Поредният случай, в който някой се опитва “ да лови маймуни с трици“.) Това обикновено са млади момчета на 18 – 20 години, студенти и ученици, които скоро са завършили училище и нямат никаква практика, а също и хора със специалности и професии, нямащи нищо общо с хладилната и климатичната техника, които са решили набързо да се преквалифицират (шофьор, дърводелец, тракторист, тролейбусен шофьор, телефонен техник, електротехник, минен инженер и т.н. – за съжапение не е шега, а реалност) защото са останали без работа и монтирането на климатични инсталации им изглежда лесна и проста работа, или да кажем, по-интересно и по-престижно.
Друг фактор, който влияе отрицателно на качеството е силно изразеният сезонен характер на работата на фирмите за климатици. През пролетта и началото на лятото някои фирми назначават допълнителна бройка от споменатите по-горе неквалифицирани хора само за сезона и персоналът им се увеличава почти два пъти. Целта е да се увеличи временно капацитетът на съответната фирма, на сезонните работници да се дадат възможно най-ниски заплати (с обяснението, че нямат опит и не може „хем да те учат на занаят, хем да получаваш голяма заплата“) и към края на активния сезон (наесен) те да бъдат уволнени. (Това обаче работодателите обикновено „пропускат“ да уточнят, дори напротив, за да ги мотивират да работят с желание и да дадат всичко от себе си ги уверяват, че след края на „пробният период“ ако са се представили добре ще бъдат назначени на постоянен трудов договор и с по-висока заплата.) Както може да се предположи, за следващият активен сезон ще трябва да се намерят други будали… Това доскоро беше и отчасти все още е широко разпространена практика сред някои фирми, но за съжаление нашите наблюдения показват, че вероятността подобни „специалисти“ да монтират вашия климатик както трябва е почти нулева.
Единствените потърпевши от това положение на нещата както можете да се досетите са клиентите на тези фирми. Статистиката показва, че независимо от това колко дълга гаранция дава съответния производител (търговец), заради незаявена и неизвършена профилактика фактически реалният гаранционен срок на над 90% от продадените и монтирани климатици остава 12 месеца. Това е много добре калкулирано в сметките на собствениците на тези фирми, които са си направили сметката, че колкото и лошо да са монтирани климатиците от тяхната фирма, с зареждане и дозареждане с хладилен агент-фреон и някои ремонти все някак ще ги закрепят за тези 12 месеца, а от там нататък за всички гореспоменати дейности и ремонти, а клиентите им вече ще си плащат, и то по цени на услугите с калкулирана в тях вече реална себестойност. На това разчитат и фирмите и търговците, които внасят и продават евтини (и не чак толкова евтини) и некачествени климатици.

Вносът и продажбата на ненадеждни и долнокачествени марки климатици наложи известни промени в структурата на бизнеса с климатици. Вероятно това е основната причина някои от фирмите-вносители да разпуснат монтажните си екипи и да се занимават само с внос и търговия. (И вероятно е доста основателна причина, защото печалбата на официалните вносители от продажбата на един климатик е толкова голяма (30 – 40 % от цената), че могат да си позволят техните монтажни екипи да монтират на много по-ниски цени от реалната себестойност и без печалба, и по този начин да поддържат по-ниски цени на монтажа и да притискат монтажниците да работят или за тях, или почти без печалба, и да принуждават по този начин независимите фирми занимаващи се с климатична техника, които не са вносители да работят с минимални печалби (и заплати) и на ръба на фалита. (Нещо като картелно споразумение между фирмите вносители, с цел гарантирани печалби, господстващо положение на пазара на този вид услуги, подтискане появяването  и развитието на конкуренция. И това, за съжаление няма да се промени скоро, защото единственият начин да не се допуска е много добро антимонополно законодателство (каквото има във Великобритания например), но до сега, а и в близкото бъдеще не се очертава да имаме такова. Както се оказва, единственият начин това да се случи ще бъде в резултат от натиск на ЕС, но дали и кога… не се знае.) Това отново не е в полза на потребителите на услуга „монтаж на климатик“ , защото монтажните групи на официалните вносители имат съвсем ограничен капацитет, а през лятото, когато продажбите и съответно монтажите се увеличават до 10-15 пъти, единственият вариант да не се чака за монтаж три месеца е купувачите да се обърнат към други фирми, но при цени за монтаж близки до тези на монтажните екипи на официалните вносители и съмнителни печалби, изобщо не е ясно как ще монтират уреда с необходимото качество имайки предвид как постигат ниските цени за монтаж и дали съответната фирма няколко месеца по-късно няма да фалира (или да бъде умишлено фалирана) и всичките и клиенти да останат без гаранционно и следгаранционно обслужване.

След всичко написано дотук, за да стане напълно ясна картината защо някои малки монтажни фирми фалират, а други не, ето още няколко малки, но важни подробности. Понастоящем, с изключение на няколко фирми, които внасят качествени марки, болшинството фирми вносители на климатична техника официално нямат собствени монтажни групи (т.е. монтажници на климатици на трудов договор към тях), или пък имат само по един екип. Това се прави за да се създаде възможност за бягство от отговорност за гаранция, изключително удобно за всички, които внасят, продават и монтират евтини и некачествени климатици. Схемата, общо взето, е следната: основават се няколко монтажни фирми, които сключват договор с фирмата-вносител, да монтират продадените от магазините на фирмата-вносител климатици. (Сигурно е, че в създаването и управлението на тези фирми участват самите официални вносители,  имайки предвид елементарната икономическа логика.) Дотук добре, тези фирми наемат персонал и започват да работят по начина, който е описан по-горе. Проблемите идват в момента, в който гаранционните повреди достигнат критично ниво. (Това няма как да не се случи когато се продават ненадеждни и нискокачествени марки климатици и се монтират по начина, описан по-горе.) Проблемите обаче са единствено за клиентите на тези фирми, защото в този момент монтажната фирма, която дава гаранцията, фалира (или я фалират). Няма фирма – няма гаранция, няма и следгаранционно обслужване. Веднага се създава нова фирма, или дейността се прехвърля към друга, предварително регистрирана за целта, и дейността продължава успешно.