Рискове при закупуване на климатик втора употреба от Япония
Покупката на климатик втора употреба внос от Япония има следните основни предимства и недостатъци, които трябва да знаем преди да се ориентираме към покупка на климатична система. Предимствата са познати на повечето потребители и се изтъкват винаги и без изключение от продавачите – по-ниската цена, гаранция от 6 мес. до 1г. в замисимост от фирмата вносител, качествени инверторни модели произведени за Япония. Някои търговци твърдят, че климатиците които продават имат коефициент на преобразуване на енергията (COP) за режим „отопление“ над 5, дори над 6, което за специалистите звучи като научна фантастика, особено за модели на около десет години. Оказва се, че това няма как лесно да се провери дори по интернет, поне не и от хора които не ползват японски език.
Недостатъците им, както и рисковете, които потребителят поема при купуване на подобен продукт обаче не се споменават от търговците на японски климатици втора ръка, а те са сериозни и не бива да се подценяват, защото нерядко се оказва, че „икономията“ е излязла с обратен знак (-) т.е. „евтиното излиза по-скъпо“ се оказва неприятната реалност.
Да започнем с това, че както всяка техника която е втора употреба уредите имат отчасти изчерпан ресурс и известна степен на амортизация на детайлите, леко механично износване на движещите се части и леко до сериозно окисляване на ламелите на топлообменниците. Япония е островна държава и повечето климатици идващи от там са работили в сгради от крайбрежните градове, в които вятърът носи значително количество соли от морето, които буквално „изяждат“ топлообменниците на климатичните инсталации ( когато два различни метала са в контакт с вода и соли ), или в най-добрия случай ги окисляват и сериозно влошават топлообменият им капацитет.
Друг факт, които може да бъде разглеждан като предимство, но и недостатък, е че всички климатици втора употреба от Япония са инверторни. Известно е с какво инверторните климатици са по-добри от конвенционалните (блог), но не и че имат много повече и по-сложно електронно управление, като част от него е във външното тяло и макар и в по-слаба степен също е подложено на влиянието на атмосферните условия и на солите. Поради това значително се увеличава вероятността от повреди в електрониката, което може да се окаже сериозен проблем. Решението е подмяна на дефектнта платка с друга – свалена от друг климатик втора употреба от същия модел и марка. Ако има такъв в склада на фирмата вносител. Същото важи и за повреден компресор. Интересен въпрос е и на каква цена ще ни ги продаде търговеца ако уреда вече е излязъл от гаранция. Ако обаче не може да се намери съответната резервна част – климатика става неизползваем и може единствено да бъде изхвърлен. Фирмите, които внасят такива климатици, не внасят резервни части, нито нови, нито втора употреба, те разчитат на части и детайли, демонтирани от други употребявани климатици. Моделите, които се произвеждат за Япония са съвсем различни от тези за Европа и в частност за България. Проектирани са да работят със зхранващо напрежение от 110 V, а тези за Европа – за 220 V. Съответно и електрическите компоненти, които се влагат в тях са съвсем различни като електрически параметри и затова не може да се разчита на това, че в България може да се намерят нови резервни части за тях.
Една важна подробност е, че за да се ползва в България стар японски климатик, трябва да му се монтира електрически трансформатор който да понижава захранващото напрежение от 220 V на 110 V. Това, което обикновено не се споменава от търговеца е, че маломощните трансформатори имат сравнително ниско КПД ( коефициент на полезно действие ) – около 85-90% и заради това част от електроенергията за климатика – около 15% се „разсейва“ от трансформатора и ако той бъде разглеждан като част от климатичната система, като резултат намалява нейната енергоефективност.
Важно е да се знае и че старите климатици в Япония се демонтират по начин, който не предполага последващ монтаж и ползване. Транспортират се към България в контейнери без опаковката си, разбира се, не особено добре укрепени, наредени един върху друг. Вътрешните тела се оставят с отворени тръби през които в топлообменника влиза влага и прах, а нерядко това се случва и с външните тела. Полиолестерното (PPOE) компресорно масло за хладилен агент (фреон) R410A , с което работят по-новите японски климатици е изключително хигроскопично (притежава свойството да поема влага) и тази част от него, останала в топлообменниците на вътрешните тела през незапушените тръби успява да поеме достатъчно влага, която в последствие да предизвика повишена киселинност на маслото, която пък от своя страна започва постепенно да поврежда лака на намотките на компресора и не след дълго той бива тотално повреден. (
Профилактика на климатици) Много от климатиците от Япония имат този проблем и при тях повредата на компресора се случва най-късно до около две години след монтирането им в България. На този проблем има решение, което е сравнително просто и не изисква големи инвестиции, но въпреки това не се прилага от фирмите, които продават и монтират тези уреди, може би защото не са заинтересовани климатиците, които продават да работят дълго време. Когато повредата на компресора стане факт, а това обикновено се случва след като уредът е излязъл от гаранция (климатиците втора употреба внос от Япония се продават с гаранция от 6 м. до 1 год.) и оттам нататък всички разходи и неприятности са за сметка на клиента. Смяната на компресор и нецелесъобразна и от икономическа и от амортизационна гледна точка дори да бъде монтиран нов компресор, защото всички останали части и детайли на климатика са вече амортизирани до известна степен и вероятността да се появят повреди при тях е по-голяма. В такива случаи най-правилното решение обикновено е изхвърлане на стария и закупуването на нов климатик от България, с пълна гаранция на уреда и инсталацията в зависимост от марката от 2 до 5 години. Неприятното в случая е загубата за клиента от около 600-700 лв., които е платил за удоволствието да има климатик втора употреба за няколко години.